Кой е Опенхаймер: Сега аз станах Смъртта, разрушителят на светове
По кината потегли биографичния филм „ Опенхаймер “ на режисьора Кристофър Нолан, и основната роля се извършва от Килиън Мърфи като американския научен физик Робърт Опенхаймер, който е „ бащата на атомната бомба “ за ролята му в Проекта „ Манхатън “.
Филмът, който е едно от най-чаканите заглавия, споделя историята на Робърт Опенхаймер - известен най-много като шеф на Проекта Манхатън, обвързван със основаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „ бащата на атомната бомба “.
„ Сега аз станах Смъртта, разрушителят на светове “.
Това е най-известната фрама на Опенхаймер и е препратка към индуисткото писание, казано по-късно от Опенхаймер. Минава през мозъка му по време на детонацията на „ Gadget “ - " Устройството ", първата атомна бомба.
След Втората международна война започва да води акции за ограничение на нуклеарните оръжия, интернационален надзор върху тях и прекъсването на нуклеарната конкуренция със СССР.
Неговите радикални политически убеждения основават блъсканица в избрани среди и кръгове и това довежда до развой против него през 1954 г., на който е разгласен за опасност за сигурността на страната.
Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва премията „ Енрико Ферми “ като жест на политическа реабилитация.
Роден е на 22 април 1904 година в заможно еврейско семейство. Баща му, Юлиус Опенхаймер, е вносител на платове, емигрирал в Съединени американски щати от Германия през 1888 година, а майка му, Ела Фридман, е художничка.
В Европа
След като завършва университета в Харвард, Опенхаймер отпътува за Европа, с цел да продължи образованието си. Започва изследователска работа в Кеймбридж под управлението на Дж. Дж. Томсън, само че съвсем незабавно излиза наяве, че е доста по-надарен като физик теоретик, в сравнение с като експериментатор, и по тази причина отпътува за университета в Гьотинген да учи под управлението на Макс Борн, където получава докторска степен през 1927 г.
Калтех
През септември 1927 г. Опенхаймер се връща в Харвард, а през 1928 г. се мести в Калтех и по едно и също време с това стартира работа в университета в Бъркли. Когато е диагностициран с лека форма на туберкулоза, закупува ранчо в Ню Мексико и двете огромни любови в неговия живот стават физиката и пустинята. След като се излекува, се връща в Бъркли, където е обожаван и надълбоко почитан от студенти и сътрудници поради своя изтънчен усет, висок разсъдък и невероятен сексапил. Неговите необятни ползи включват проучване на езици, източна философия, еклектика и теоретична физика.
Научна активност
На 9 октомври 1941 година, още преди Съединени американски щати до встъпят във Втората международна война, президентът Рузвелт утвърждава ускорена стратегия за основаване на ядрено оръжие. През май 1942 година ръководителят на Националния комитет за проучвания по защитата (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата служба, „ Coordinator of Rapid Rupture “ („ координатор по бързия разпад “), загатва за потреблението на верижна реакция с бързи неутрони.
По това време проучванията се организират по разнообразни университети и лаборатории. Това съставлява спънка за обмяната на данни и също по този начин слага проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да провежда лятно учебно заведение за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, измежду които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в калкулации и подготовка на атомната бомба.
Опенхаймер и негови сътрудници стигат до извода, че би трябвало нова, секретна лаборатория, и той стартира да търси уместно място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, наоколо до личното си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на това време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 година Опенхаймер е назначен за шеф на лабораторията.
Група физици в Националната лаборатория Лос Аламос по време на войната
Опенхаймер демонстрира забележителни качества в организирането на плана, разрешаване на културните спорове сред научни служащи и военни, както и по всички научни аспекти и разработки.
„ Тринити “ е първият нуклеарен опит. Проведен е на 16 юли 1945 година в региона Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на детонацията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната епоха. Името „ Тринити “ е обещано от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано тъкмо преди гибелта му. С поезията на Джон Дън той се среща с помощта на някогашната си другарка Джийн Татлок.
Виждайки детонацията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „ Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете “.
След войната
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Личен живот
Робърт Опенхаймер, Енрико Ферми и Ърнест Лорънс
През ноември 1940 г. той се дами за Катрин (Кити) Харисън, студентка в Бъркли и някогашен член на Комунистическата партия. През май 1941 г. се ражда синът им, Питър, а през 1944 г., до момента в който работи по плана Манхатън, се ражда щерка им Катрин (наричана Тони). По време на брака си Опенхаймер продължава да поддържа връзка с някогашната си другарка Джийн Татлок, въпреки да не е ясно дали тази връзка е любовна. Тя прекъсва със самоубийството на Татлок през 1944 година
Личност и политически възгледи
Робърт Опенхаймер е прочувствено неустойчив съвсем през целия си живот. Той пуши по 3 – 4 кутии цигари на ден и декларира на брат си: „ Имам повече потребност от физика, в сравнение с от другари “. Също по този начин той постоянно не помни да яде, когато се занимава с интелектуална активност, и се нуждае от централизация. Той страда от депресия, меланхолия и неустановеност. Познатите и околните му имат възприятието, че в него живеят двама души: единият – впечатляващ с разсъдък талант, и другият – нерешителен в себе си позьор. Много от тях са уверени, че той има съществени психични проблеми.
Опенхаймер стартира да се интересува от политика едва след връзката си с Джийн Татлок през 1936 година. Както доста млади интелектуалци през 30-те години, той става последовател на обществени промени, които по-късно са приети за комунистически хрумвания. Повечето от тях са свързани с подкрепяне на гражданската война в Испания и други антифашистки действия. Въпреки благосклонностите му към Комунистическата партия, той в никакъв случай не става неин член.
Робърт Опенхаймер умира през 1967 г. от рак. Погребението му е посетено от доста учени, политически деятели и военни. Съпругата му слага праха му в урна и го разпръсва в морето на Вирджинските острови.
Филмът, който е едно от най-чаканите заглавия, споделя историята на Робърт Опенхаймер - известен най-много като шеф на Проекта Манхатън, обвързван със основаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „ бащата на атомната бомба “.
„ Сега аз станах Смъртта, разрушителят на светове “.
Това е най-известната фрама на Опенхаймер и е препратка към индуисткото писание, казано по-късно от Опенхаймер. Минава през мозъка му по време на детонацията на „ Gadget “ - " Устройството ", първата атомна бомба.
След Втората международна война започва да води акции за ограничение на нуклеарните оръжия, интернационален надзор върху тях и прекъсването на нуклеарната конкуренция със СССР.
Неговите радикални политически убеждения основават блъсканица в избрани среди и кръгове и това довежда до развой против него през 1954 г., на който е разгласен за опасност за сигурността на страната.
Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва премията „ Енрико Ферми “ като жест на политическа реабилитация.
Роден е на 22 април 1904 година в заможно еврейско семейство. Баща му, Юлиус Опенхаймер, е вносител на платове, емигрирал в Съединени американски щати от Германия през 1888 година, а майка му, Ела Фридман, е художничка.
В Европа
След като завършва университета в Харвард, Опенхаймер отпътува за Европа, с цел да продължи образованието си. Започва изследователска работа в Кеймбридж под управлението на Дж. Дж. Томсън, само че съвсем незабавно излиза наяве, че е доста по-надарен като физик теоретик, в сравнение с като експериментатор, и по тази причина отпътува за университета в Гьотинген да учи под управлението на Макс Борн, където получава докторска степен през 1927 г.
Калтех
През септември 1927 г. Опенхаймер се връща в Харвард, а през 1928 г. се мести в Калтех и по едно и също време с това стартира работа в университета в Бъркли. Когато е диагностициран с лека форма на туберкулоза, закупува ранчо в Ню Мексико и двете огромни любови в неговия живот стават физиката и пустинята. След като се излекува, се връща в Бъркли, където е обожаван и надълбоко почитан от студенти и сътрудници поради своя изтънчен усет, висок разсъдък и невероятен сексапил. Неговите необятни ползи включват проучване на езици, източна философия, еклектика и теоретична физика.
Научна активност
На 9 октомври 1941 година, още преди Съединени американски щати до встъпят във Втората международна война, президентът Рузвелт утвърждава ускорена стратегия за основаване на ядрено оръжие. През май 1942 година ръководителят на Националния комитет за проучвания по защитата (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата служба, „ Coordinator of Rapid Rupture “ („ координатор по бързия разпад “), загатва за потреблението на верижна реакция с бързи неутрони.
По това време проучванията се организират по разнообразни университети и лаборатории. Това съставлява спънка за обмяната на данни и също по този начин слага проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да провежда лятно учебно заведение за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, измежду които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в калкулации и подготовка на атомната бомба.
Опенхаймер и негови сътрудници стигат до извода, че би трябвало нова, секретна лаборатория, и той стартира да търси уместно място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, наоколо до личното си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на това време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 година Опенхаймер е назначен за шеф на лабораторията.
Група физици в Националната лаборатория Лос Аламос по време на войната
Опенхаймер демонстрира забележителни качества в организирането на плана, разрешаване на културните спорове сред научни служащи и военни, както и по всички научни аспекти и разработки.
„ Тринити “ е първият нуклеарен опит. Проведен е на 16 юли 1945 година в региона Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на детонацията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната епоха. Името „ Тринити “ е обещано от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано тъкмо преди гибелта му. С поезията на Джон Дън той се среща с помощта на някогашната си другарка Джийн Татлок.
Виждайки детонацията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „ Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете “.
След войната
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Личен живот
Робърт Опенхаймер, Енрико Ферми и Ърнест Лорънс
През ноември 1940 г. той се дами за Катрин (Кити) Харисън, студентка в Бъркли и някогашен член на Комунистическата партия. През май 1941 г. се ражда синът им, Питър, а през 1944 г., до момента в който работи по плана Манхатън, се ражда щерка им Катрин (наричана Тони). По време на брака си Опенхаймер продължава да поддържа връзка с някогашната си другарка Джийн Татлок, въпреки да не е ясно дали тази връзка е любовна. Тя прекъсва със самоубийството на Татлок през 1944 година
Личност и политически възгледи
Робърт Опенхаймер е прочувствено неустойчив съвсем през целия си живот. Той пуши по 3 – 4 кутии цигари на ден и декларира на брат си: „ Имам повече потребност от физика, в сравнение с от другари “. Също по този начин той постоянно не помни да яде, когато се занимава с интелектуална активност, и се нуждае от централизация. Той страда от депресия, меланхолия и неустановеност. Познатите и околните му имат възприятието, че в него живеят двама души: единият – впечатляващ с разсъдък талант, и другият – нерешителен в себе си позьор. Много от тях са уверени, че той има съществени психични проблеми.
Опенхаймер стартира да се интересува от политика едва след връзката си с Джийн Татлок през 1936 година. Както доста млади интелектуалци през 30-те години, той става последовател на обществени промени, които по-късно са приети за комунистически хрумвания. Повечето от тях са свързани с подкрепяне на гражданската война в Испания и други антифашистки действия. Въпреки благосклонностите му към Комунистическата партия, той в никакъв случай не става неин член.
Робърт Опенхаймер умира през 1967 г. от рак. Погребението му е посетено от доста учени, политически деятели и военни. Съпругата му слага праха му в урна и го разпръсва в морето на Вирджинските острови.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ